Агроекологът упражнява професията си в сферата на екологията, растениевъдството и
животновъдството. В своята професионална дейност, агроекологът анализира
въздействието на антропогенните фактори, влияещи върху замърсяването на околната
среда, резултата от стопанската дейност на човека, установява степента и вида на
замърсяванията на атмосферния въздух, водите и почвите, анализира неустойчивостта
при управление на земите и земните ресурси, осъществява биологично производство на
селскостопанска продукция, прилага системи за оползотворяване на органичните
остатъци и компостиране. Агроекологът е задължен да съдейства за опазване чистотата
на природата, за предотвратяване и ограничаване на замърсяването на околната среда и
нейното съхранение. За успешно упражняване на професията агроекологът трябва да
бъде прецизен и отговорен при изпълняване на задълженията си за анализ и контрол на
факторите, влияещи върху замърсяването на околната среда. Агроекологът трябва да
спазва правилата за безопасност на труда, санитарно‐ хигиенните и международните
стандарти. Осъществява своята дейност в съответствие със Закона за опазване на
околната среда Закона за опазване на земеделските земи, Закона за почвите,Закона за
чистотата на атмосферния въздух, Закона за водите, Закона за защита на растенията,
Закона за биоразнообразието, Закона за защитените територии, Закона за генетично
модифицираните организми, Закона за управление на отпадъците, Закона за защита от
вредното въздействие на химични вещества и смеси и техните подзаконови нормативни
актове. Агроекологът трябва да се стреми да прилага ефективно европейските
агроекологични програми и системи за управление на околната среда. Работното време
на агроеколога е със стандартна продължителност. Агроекологът общува със
земеделски производители,тютюнопроизводители, селскостопански работници,
председатели на кооперации и сдружения, счетоводители, инженери, механици,
търговски и маркетингови специалисти, представители на финансово‐кредитни
институции, научни институти, семепроизводни стопанства и ферми.
След завършване на обучението, обучаваният трябва да знае:
– Историята на опазването на околната среда и традиционните знания за
взаимодействието на елементите в една агросистема екосистема, част от
която е човека;
– Методите и оценките за въздействието на селско-стопанските практики
върху опазването на околната среда;
– Принципите на опазването на почвите, водите, особено в районите
засегнати от почвена и ветрова ерозия;
– Да знае правилата за поддържане на ландшафта;
– Механизмите за опазване на биологичното разнообразие;
– Принципите и механизмите за поддържане на биологичното равновесие
при производството на земеделска продукция;
– За опазване, измерване и неутрализиране на остатъчни количества
нитрати и пестициди;
– Нормите на замърсяване от селско-стопански източници за райони със
заразени почви от пестициди и нитратно уязвими зони;
– Да насърчава опазването на земи с висока природна стойност и промяна
на начина на земеползване;
– Да знае правилата и механизмите за поддържане екологичното
равновесие при организиране и реолазиране на производство,
гарантиращо устойчиви доходи на земеделците;
– Характеристиките на растителни и животински продукти, които не носят
здравен риск за потребителите;
и да може:
– Да прилага в ежедневието си традиционните знанията правилата, по
които функционира агросистемата, в която производителят е основен
фактор;
– Да работи с основния понятиен апарат от агроекологията;
– Да прилага научените методи и оценки за въздействието на селско-
стопанските практики върху опазването на околната среда;
– Да спазва принципите на опазването на почвите, водите, особено в
районите засегнати от почвена и ветрова ерозия;
– Да знае да прилага правилата за поддържане на ландшафта;
– Да спазва механизмите за опазване на биологичното разнообразие;
– Да спазва принципите ида прилага механизмите за поддържане на
биологичното равновесие при производството на земеделска продукция;
– Да опазва, измерва и неутрализира остатъчни количества нитрати и
пестициди чрез биологични практики;
– Да прилага нормите на замърсяване от селско-стопански източници за
райони със заразени почви от пестициди и нитратно уязвими зони;
– Да насърчава опазването на земи с висока природна стойност и промяна
на начина на земеползване;
– Да знае да прилага на практика правилата и механизмите за поддържане
екологичното равновесие при организиране и реолазиране на
производство, гарантиращо устойчиви доходи на земеделците;
– Да съблюдава характеристиките на растителни и животински продукти,
които не носят здравен риск за потребителите.